Доц. Стойчо Стойчев: Балотажът в София е сигурен. Терзиев ще влезе като фаворит, но това може да му изиграе лоша шега
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Балотажът в София е сигурен. Васил Терзиев ще влезе като фаворит на балотажа, но това може да му изиграе лоша шега. По-мобилизираща за електората би била линията кой е по-голям антипутинист, отколкото за ДС. Кабинетът ще е стабилен до европейските избори. Такъв анализ прави политологът доц. Стойчо Стойчев в интервю за "Марица".
Ето какво казва той:
В момента нещата са доста на кантар за Васил Терзиев и Антон Хекимян. Не са само тези двама кандидати в играта, а и проф. Вили Лилков привлича доста гласове - както от старата десница, отявлено антикомунистическата общност в София, така и от ГЕРБ. Там много хора са разочаровани от кандидатурата на г-н Хекимян. Струва ми се, че тази година в София ще наблюдаваме най-голямо разминаване между изборите за кмет и листата за Общински съвет - хората ще си харесат кмет от една листа, а ще гласуват за съвсем друга листа за Общински съвет. А като сложим и преференциите, това още повече ще промени картата. Изобщо възможно е да има много шарено гласуване, тъй като тези избори са силно мажоритарни, не са само партийни.
В големите градове в момента кандидатите предлагат доста голям избор. Ако, образно казано, през 2019 г. в София бяхме ограничени да избираме между Мая Манолова и Йорданка Фандъкова, днес има поне четирима силни кандидати, коренно различни като профил един от друг. Тримата от тях са от новото младо поколение, което замени старото в последните няколко години, основно в столицата.
Проф. Лилков пък е идеалният кандидат за старите седесари, които искат да си гласуват за подчертано антикомунистически кандидат с много ясно изразено демократично минало, публична личност с чиста репутация.
За тези, които искат да видят млад, нов образ, за по-новите поколения, които нямат спомен от социализма, за които темата за ДС не е водеща, Васил Терзиев и Антон Хекимян са двамата интересни кандидати.
Хекимян е силно разпознаваема личност. Стратегията в щаба на ГЕРБ с избора му е да се търси разширение в подкрепата, както и да се преодолее негативният образ, на който станаха жертва, като демонстрират, че могат да привлекат хора с репутация и престиж, които никога не са били близки до тях.
Ще включа и Ваня Григорова - колоритна личност с ясно изразен публичен профил, с много остри позиции. Тя също е много добре подготвена да води дебати, има визия и излъчване за подобна битка.
Но не бива да забравяме, че в София подкрепата за десните партии е много по-голяма, отколкото за левите. Самата Григорова е много добър кандидат, но ще създаде допълнителни проблеми и фактът, че българите по принцип предпочитат мъж за изборни длъжности пред жена.
Балотажът така става неизбежен. Това е единственото нещо, за което мога да бъда сигурен на тези избори. Нямаше балотажът да е толкова сигурен, ако кандидат на ПП-ДБ не беше Терзиев, на когото натежават семейните връзки с ДС и противопоставянето на десния кандидат Вили Лилков като алтернатива. Вярно, Терзиев беше издигнат достатъчно рано, за да може всички критики покрай връзките на родителите му да се изговорят, темата да се поуталожи и в последния месец от активната кампания той да разгърне идеи, да говори позитивно. Напоследък наистина той в посланията си се концентрира върху идеите си за София.
Най-вероятните противници на балотажа са Терзиев и Хекимян. В началото на лятото Терзиев беше безспорен фаворит за бъдещ кмет на София. Сега вече не е толкова ясно дали именно той ще седне в стола на Фандъкова. Ако вторият участник на балотажа е Ваня Григорова, тогава задачата за Терзиев ще е много лесна. На при всички положения балотаж срещу Вили Лилков или Антон Хекимян, който е най-вероятен сценарий, ще е доста труден. Изобщо предварително не е спечелен. Балотажите винаги се обръщат - всички срещу фаворита. И това, че Терзиев влиза като фаворит в тая надпревара, ще му изиграе по-скоро лоша шега. Подобна аналогия можем да правим и с президентските избори. Винаги когато има балотаж между фаворит и претендент, печели претендентът накрая. И с Петър Стоянов, и с първото избиране на Румен Радев беше така.
Ако например Терзиев и Ваня Григорова отидат на балотаж, ситуацията ще е нещо подобно на балотажа Първанов-Сидеров.
ГЕРБ ще се опитат да спечелят София, мачът не е продаден. Изкараха кандидат, който показва амбиция за победа. Ако искаха да подарят победата на Терзиев, щяха да номинират партиен кандидат, който щеше да бъде обвинен за загубата, както Цецка Цачева на президентските избори. Сега имат кандидат, който може да спечели.
Стойчев коментира също какъв знак е ултиматумът на Борисов за подкрепа от ПП за ГЕРБ на втори тур, ако дотам не стигне герберски кандидат:
Тази ситуация ми се струва много малко вероятна, поне в София. Борисов със сигурност си дава сметка за разположението на силите. Едва ли си мисли, че Хекимян ще отиде на балотаж с Вили Лилков или с Ваня Григорова - вероятността нещо подобно да се случи е много малка. Едва ли ПП-ДБ ще бъдат изправени пред подобна дилема в столицата, тъй като кандидатът им и този на ГЕРБ са фаворити в момента за финалисти на балотажа. Въпросът е кой с кого ще се обедини и срещу какво. Впрочем балотаж между Лилков и Хекимян би бил много сложен и труден. Любопитно е как би реагирал Борисов при балотаж между Терзиев и Вили Лилков - кого ще подкрепи ГЕРБ. И към момента е ясно, че много хора в ГЕРБ като нищо ще гласуват за проф. Лилков на първи тур. Много дълго имаше от Борисов анти ДС говорене. А самият Хекимян е известен като голям критик на ГЕРБ, хейтърът на Борисов, за когото е вадил карикатури. Хекимян лично интервюира Божков, който предимно сипеше обвинения срещу Борисов, Горанов и Арнаудова в изнудване и рекет. Тия неща се пишат в актива на Хекимян, което превръща Вили Лилков във фаворит за старите гербаджии, поколението хора, които избраха Борисов навремето за кмет на София през 2007 г. Тези хора са вече на по 60, докато поколението на по-младите, на 40-годишните, моето поколение, по-скоро се припознава с хора като Хекимян, Терзиев, Григорова. За днешните 40-годишни полемиките от 1990-те за това кой е бил агент на ДС, да не говорим за внуците на агента, вече нямат тежест - както за старите седесари. Младите не възприемат времето преди 1989 г. като травматичен разказ за лошото ДС. Въобще тази разделителна линия не важи.
Много по-мобилизираща за електората би била линията кой е по-голям антипутинист. Там Григорова си писа неоправдано черни точки, като скочи да защитава "Газпром", сиреч Путин. Терзиев не използва тази полемика, която е много мобилизираща за ПП и ДБ, чиито гласоподаватели биха били много въодушевени някой кандидат-кмет да обещае да махне руските фирми, да отвори Руската църква, да наименува площади на украинските герои, да смени имената на улиците със съветски имена. Вили Лилков е човекът, който заиграва много с паметта - има издавани книги, винаги присъства в деня на отбелязване на жертвите на комунизма,.
Хекимян може да влезе успешно в тази линия, което може да привлече към себе си избиратели дори от ПП-ДБ.
Не мисля, че ще се пренареди нещо особено след изборите. ГЕРБ има ясно определени привърженици, докато тези на "Промяната" са по-аморфна група, която се мобилизира на избори. Така че на вота ПП със сигурност ще постигне много по-висока мобилизация, отколкото извън изборните периоди. И разликата между ГЕРБ и ПП-ДБ от 7-8 процента, която отчитат социолозите сега, може да се окаже много по-малка по време на избори.
Изборите няма да счупят сглабсата, тя си стои стабилна. Местните избори надали ще нарушат нещо в нея. Криза в мнозинството може да предизвика единствено ако ГЕРБ се оттеглят от подкрепа за конституционната съдебна реформа, особено промените, касаещи президента и служебния кабинет. Това гласуване е отложено за декември, за да може, ако има скандал, той да не е сега. При разрив тогава може да се мисли евентуално за предсрочни избори заедно с европейските догодина. Но докато не излязат резултатите от европейските избори, кабинетът ще е стабилен. Те ще бъдат индикативни за това кой как тежи в страната, ще се види дали има разместване на силите в национално ниво. Дотогава единственото, което може да разклати мнозинството, е спънка с промяната на конституцията.
